Приета с Решение №46/29.02.2008г. на Общински съвет Пещера, изм.с Решение №449/29.12.2009г., изм. и доп. с Решение №650/28.01.2011г., изм. и доп. с Решение №30/29.12.2011г., изм. и доп. с Решение №271/28.12.2012г., изм. и доп. с Решение № 495/27.12.2013г., изм. и доп. с Решение №647/15.07.2014г., изм. и доп. с Решение № 55/25.02.2016г., изм. и доп. с Решение № 173/31.08.2016г.,изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г.,изм. и доп. с Решение № 176/23.12.2024г. на Общински съвет – гр. Пещера

Глава първа

Общи положения

Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Пещера.

Чл.2. /изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1. Данък върху недвижимите имоти;
2. Данък върху наследствата;
3. Данък върху даренията;
4. Данък при възмездно придобиване на имущества;
5. Данък върху превозните средства;
6. Патентен данък.
7. (доп. с Решение №650/28.01.2011 г.) Туристически данък.
8. /нова, с Решение № 620/24.04.2019г./Данък върху таксиметров превоз на пътници;
9. (доп. с Решение №650/28.01.2011 г., изм. с Решение № 620/24.04.2019г.) Други местни данъци, определени със закон.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) (доп. с Решение № 650/28.01.2011г.) Невнесените в срок данъци по тази наредба се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) (доп. с Решение №650/28.01.2011г.) В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а  в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

Чл.6. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци. Информираността на обществеността за приемането на Наредбата за определянето на местните данъци на територията на община Пещера да се извършва чрез публикация в интернет страницата на община Пещера и съобщение по общинското радио и обществено обсъждане с определено място, дата и час.

Глава втора

Местни данъци

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

Чл.7. (1) /изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./ С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (изм.с Решение №449/29.12.2009г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) /изм и доп. с Решение № 620/24.04.2019г/При концесия данъчно задължен е концесионерът.При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.

(5) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г.) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл.9. (1)/изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл.10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1. в брой в касата на общинска администрация , ул.”Дойранска епопея” №17 – ІІ етаж.
2. по банков път.
3. с пощенски запис.

(2)/ изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г. /Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл.11. (1) (изм. с Решение № 55/25.02.2016г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) (изм. с Решение №650/28.01.2011 г.; изм. с Решение № 55/25.02.2016г.) На предплатилите  до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 %.

(3) ( изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.

(4 )със следния текст: При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
( 5 )/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“
( 6 ) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Органите, издаващи документите по ал. 5, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от издаването им.
( 7 ) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Данъкът по ал. 3 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
(8 ) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител - за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му.“
( 9 )/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 7 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.
(10.) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.“

(11) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г., изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято территория е по-голямата част от имота.

Чл.12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 12а /нов с Решение № 620/24.04.2019г./
ал. 1. За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
ал. 2. (в сила от 01.01.2020 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
ал. 3. Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
ал. 4. За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
ал. 5. При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
ал. 6. При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 25, ал. 1. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 25, ал. 1 от наредбата.служителят по чл. 5, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
ал. 7. Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.
ал. 8. Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството є на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.

Чл.13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл. 15.(изм. и доп. с Решение № 176/23.12.2024г.)

Чл. 15, ал. 1(нов доп. с Решение № 176/23.12.2024г.) За гр. Пещера, с. Радилово и с. Капитан Димитриево размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Чл. 15, ал. 2(нов, доп. с Решение № 176/23.12.2024г.) За с. Свети Константин размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл.16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.17. (1) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Чл.18. (1) (изм. и доп. с Решение № 55/25.02.2016г. )Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи,и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината, данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(3) ) /нова.с Решение №449/29.12.2009г./ Алинея 2, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено вещно право на ползване.
Чл.19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.

(3) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 15, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.
(4)/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл.20./изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./ Условие за определяне на данъка е наличието на подадена декларация и/или информация, постъпила/-и по реда на чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1 от ЗМДТ.

Чл.21. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Раздел ІІ

Данък върху наследствата

Чл.22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл.25. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.31 от Закона за местните данъци и такси или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл.26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл.29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.30./изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./(1) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./На основата на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по ал. 1, служителят в общинската администрация определя дължимия годишен данък и го съобщава на всеки наследник или заветник.

Чл.31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл.32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) /нова с Решение №449/29.12.2009г./ Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната..

(5) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл.33. Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.34. /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.Имуществото се оценява съгласно чл.46 от Закона за местните данъци и такси, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта,удостоверяващ правото на собственос , който подлежи на вписване.

Чл.35.(1) /изм.  с Решение № 271/28.12.2012г./ При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0.8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 6 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) /изм.с Решение № 271/28.12.2012г./  При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,8 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.36. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в останалите случаи - в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл. 49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси, а в случаите по чл.32, ал.3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Чл. 37 а /нов с Решение № 495/27.12.2013г., изм.и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или действието.
Установяването от нотариуса на платения данък върху превозното средство - предмет на сделката, се извършва със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а при посредничеството на информационната система на Министерството на вътрешните работи, или със
2. предоставяне на издаден или заверен от общината документ, при условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен по т. 1.

Чл. 37 б /нов с Решение № 495/27.12.2013г./

(1) /изм. и доп. с Решение №620/24.04.2019г./Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.
(2) /изм. и доп. с Решение №620/24.04.2019г./Нотариусите в 7-дневен срок от извършване на сделката уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ и основата, върху която е определен.

( 3)/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4)/нова с Решение № 620/24.04.2019г./Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.
(5) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 служителят в общинската администрация определя годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка по този раздел, и уведомява данъчно задължените лица.

Раздел ІV

Данък върху превозните средства

Чл.38. С данък върху превозните средства се облагат:

1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл.40./изм. и доп. с Решение №620/24.04.2019г./Собствениците на превозни средства, за които няма подадени данни от регистъра на пътните превозни средства, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечния срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл.32 от ЗМДТ.

Чл.41. (1) /изм. и доп. С Решение № 271/28.12.2012г./изм. и доп. с Решение №620/24.04.2019г./ За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен и се определя по следната формула:
ГДПС = ИмК х ЕК,
където:
ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5т;
ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т.1;
ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т.2
1.имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:
ИмК = Сkw x Kгп,
където:
Сkw е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2, както следва :
до 55 kW включително – 0.34 лв. за 1 kW;
над 55 kW до 74 kW включително – 0.54 лв. за 1 kW;
над 74 kW до 110 kW включително – 1.10 лв. за 1 kW;
над 110 kW до 150 kW включително – 1.23 лв. за 1 kW;
над 150 kW до 245 kW включително – 1.60 лв. за 1 kW;
над 245 kW – 2.10 лв. за 1 kW;
Kгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:

2.екологичният компонент се определя взависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл.1, ал.2, както следва:

(2)/изм и доп. с Решение №620/24.04.2019г./ Данъкът за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва:

       1. товарно ремарке -5 лв.

2. къмпинг ремарке - 10 лв.

(3) Данъкът за мотопеди е в размер 10 лв. а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 12 лв.
2. над 125 до 250 куб. см включително – 25 лв.
3. над 250 до 350 куб. см включително – 35 лв.
4. над 350 до 490 куб. см включително – 50 лв.
5. над 490 до 750 куб. см включително – 75 лв.
6. над 750 куб. см – 100 лв.

(4) /изм и доп. с Решение №620/24.04.2019г./Данъкът за триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013" на базата на общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително – 4 лв.
2. над 400 кг – 6 лв.

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.
2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 100лв.

(6) /изм и доп. с Решение №620/24.04.2019г./Данъкът за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т. но не повече от 12 т. е в размер 10 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.

(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

(8)/изм и доп. с Решение №620/24.04.2019г./ Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите е в размер от 50 лв.

(9) /изм и доп. с Решение №620/24.04.2019г./Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона е в размер100лв.

(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – 5лв.
2. над 18 kW до 37 kW включително – 7лв.
3. над 37 kW – 10лв.

(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 25лв.

(12) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г./изм и доп. с Решение №620/24.04.2019г./) Данъкът за моторни шейни и четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 е в размер на 50 лв.

(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Чл.42. Данъкът за плавателните средства е в размер, както следва:

1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1лв. за всеки започнат бруто тон;
2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1лв ,за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0.1лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
3. за един джет - в размер 100лв.
4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 20лв. за всеки започнат бруто тон;
5. за скутери - в размер 2.70лв. за киловат;
6. за влекачи и тласкачи - в размер 0.14лв. за киловат;
7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0.5лв.за тон максимална товароносимост.

Чл.43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети - 20лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;
2. за параплан – 12лв.
3. за делтаплан - 12лв.
4. за мотоделтаплан - 20лв.
5. за свободен балон - 30лв.
6. за планер 30лв.

Чл.44. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.45. /изм. с Решение № 495/27.12.2013г./

(1) /изм. с Решение № 495/27.12.2013г.изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г./За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74kw включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ – с 60 на сто намаление от определения по чл.41, ал.3 данък.

(2 )/отменена с Решение №620/24.04.2019г./

(3)/изм. с Решение № 495/27.12.2013г.,изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г./За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“ – с 50 на сто намаление от определения по чл.41, ал.5, 6, 7 и 13 данък.

(4) /изм.с Решение № 495/27.12.2013г./ За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие, че не се използват за други цели.

(5) / нова с Решение № 495/27.12.2013г.,изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г./Когато в регистъра по чл.54, ал.1 от ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Чл. 46. (1) (изм.с Решение №55/25.02.2016 г.) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е платим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г.,изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл.5а от ЗМДТ, или съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината или
2. представяне на издаден или заверен от общината документ.

Чл.47. /изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г./Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.5 от Закона за местните данъци и такси – в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V

Патентен данък

Чл.48. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3)Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл.50. За целите на патентния данък се определят 2 групи населени места.І група гр.Пещера, летовище “Св.Константин”, І и ІІ комплекс , местност “Дъното”.ІІ група с.Радилово и с.Капитан Димитриево.

Чл.51. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) /нова с Решение №449/29.12.2009г./ Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентна дейност по т.3 и 31 от Приложение №2, дължат данък само за дейността по т.3 от Приложение 2.

(7) /нова с Решение №449/29.12.2009г./ При пръхвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобритателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, апрехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите посочени в т.1 и 2 на приложение №2.

(8) /нова с Решение №449/29.12.2009г./ Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т.3 и 31 от приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, дължат данък само за дейността по т.3 от приложение 4.

Чл.52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
2. (изм. с Решение №650/28.01.2011 г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 на приложение № 4 , заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага.
3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
4. ( изм. с Решение № 647/15.07.2014г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл.53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.
При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобритателя в седем дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.

Чл.54.(1)Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) /нова с Решение №449/29.12.2009г./ Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейносттау води до промяна в размера на данъка.

Чл.55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;
2. за второто тримесечие - до 30 април;
3. за третото тримесечие - до 31 юли;
4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника.

Чл.56. Лицата по чл.48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 2.

РАЗДЕЛ VІ

ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК

(доп. с Решение №650 / 28.01.2011 г.)

Чл.57.(1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) ( изм. с решение № 647/15.07.2014г.) Лицата по ал.2 внасят данъка в прихода на бюджета на общината по местонахождение на  местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58. (1) Размерът на данъка за всяка нощувка е:

1. Категория 1 звезда - 0,30 лв. за нощувка;
2. Категория 2 звезди - 0,30 лв. за нощувка;
3. Категория 3 звезди - 0,30 лв. за нощувка;
4. Категория 4 звезди - 0,30 лв. за нощувка;
5. Категория 5 звезди - 0,30 лв. за нощувка.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4)  ( Отменена с Решение № 647/15.07.2014г)Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5)  ( Отменена с Решение № 647/15.07.2014г.)Разликата по ал. 4 се определя по следната формула: Р = (РДхПКхДхЗО/100) - ДД,
където:

Р е разликата за внасяне;
РД - размерът на данъка по ал. 1;
ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за
настаняване за календарната година;
Д - брой дни в годината;
ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

Чл. 59. ( Изм. с Решение № 647/15.07.2014г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

 Раздел VII  /нов с Решение № 173/31.08.2016г./

Данък върху таксиметров превоз на пътници /в сила от 01.01.2017г./:

Чл. 60. (1) Данъчно задължените лица,се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси.

(3) Лицата, облагани с данък върху таксиметров превоз на пътници по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Кмета на Община Пещера по Закона за автомобилните превози.

Чл. 61. (1) Годишният размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за Община Пещера е в размер на 300 лв. за календарна година.

(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(3) Когато до 31 октомврина предходната година общинският съветне е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за следващата година, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

             Чл. 62. (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в Община Пещера.

(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.

Чл. 63. Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на Община Пещера.

Чл. 64. (1) /изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г./Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 59, ал. 1;

БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2)/изм. и доп.с Решение №620/24.04.2019г./

Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:                   

               ПДТПП x ОМ

НВДТПП = ________________

                         БМ

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.“

Чл. 65. Данъкът по чл. 61, ал. 1 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 66. Възстановяване на надвнесен данък по чл. 64, ал. 2 се извършва по писмено искане - образец на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1 (1) (изм. с Решение №650/28.01.2011 г.) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущества за 2011 г.до 31 януари 2011 година.В случай, че в този срок не са определени нови размери, за 2011 година се прилагат размерите на данъците, действащи към 31.12. 2010 година.

(2) До определяне на размерите по ал.1 данъкът при придобиване на имущества по чл.44 се определя въз основа на размерите, действащи към 31.12.2009г.

§ 2. /изм.с Решение №449/29.12.2009г./ За притежаваните не жилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларация по чл.14 в срок до 30.06.2010г.

§ 3 Изменението и допълнението на наредбата са приети с Решение №650 на Общински съвет – гр. Пещера, взето на заседание, проведено на 28.01.2011 година, с Протокол № 60 и влизат в сила в четиринадасетдневен срок от приемането им с решение на общински съвет.

§ 4( нов, доп. с Решение № 176/23.2024г. на Общински съвет- Пещера) Наредбата е изменена и допълнена с Решение № 176 от 23.12.2024г., взето с Протокол № 18/23.12.2024г. Измененията и допълненията влизат в сила от 01.01.2025 г.

Attachments:

Приложение № 2 към чл. 56

[Видове патентни дейности и годишни размери на данъка]

0 Kb